Електрическото Quattro – Audi E-Tron

Не съм от хората, които се вълнуват преди среща с какъвто и да било SUV. Не отричам, че Range Rover например, би могъл да бъде всичко, от което имате нужда в една кола, но определено този тип автомобили не са ми на сърцето и съответно гледам на тях по-скоро прагматично.

Не и този път. Този път бях не просто развълнуван, ами направо си бях нервен. Още по пътя към AUDI задълбочено разглеждах Google Maps и се чудех накъде да тръгна. Пресмятах разстоянията и се питах „ами ако закъсам?“

Причината? Първият тест на електрически автомобил в RoadHunter. Проблемът с пробега и безпокойството докъде ще стигне „тока“ е един от генералните проблеми, с които хората, решили да минат на електрическо задвижване се сблъскват.

А тестовият автомобил е първият изцяло електрически модел на AUDI – e-tron!

Къде са огледалата?!

Тъй като пазарът на електрически автомобили на този етап е специфичен, всеки автомобил трябва да си има коронен номер, за да направи впечатление на така наречените „ранни последователи“ или хората, които са сред първите, ползващи дадена нова технология. При Tesla Model X това са сгъваемите, отварящи се нагоре задни врати, а при e-tron – липсата на огледала.

DSC_0057.jpg

Огледалата, разбира се, не са забравени, просто са заменени с камери и съответно OLED дисплеи. Това е първата подобна система в сериен автомобил и от тази гледна точка е доста интересна. Екраните предоставят качествена картина, като в пороен дъжд или вечер това, което виждате на тях, е много по-ясно спрямо конвенционалните огледала, а и никой с нерегулирани фарове не ви заслепява. Яркостта им се регулира автоматично, като в резултат на това нагласите ли камерите според вашите предпочитания, нататък нямате грижи.

Бидейки нова технология така наречените виртуални огледала идват с някои проблеми. Основният е разположението на екраните прекалено ниско в предните врати (вместо някаква интеграция около А-колоните). Това изисква отклоняване на погледа и определено не е нещо, с което се свиква. И милион километра да минете с e-tron, то пак ще трябва да си отклоните погледа, за да видите „огледалата“.

DSC_0041.jpg

Има и нещо друго. Въпросните огледала редуцират въздушното съпротивление с 0.01Cd. Плюсът тук са намалените завихряния, съответно шум, и разходът на електроенергия. Относно електроенергията обаче, реален резултат за „джоба“ ви няма да има, защото самите огледала са опция с цена 3500лв.

Мнението ми е, че виртуалните огледала са много интересни, привличат внимание и са тема за разговор, имат плюсове при неблагоприятни атмосферни условия, но ергономията е под въпрос, заради разположението им, а цената им е висока. Все пак, ако искате да сте „екстра-специални“, то виртуалните огледала си заслужават.

Дизайн:

DSC_0046.jpg

На този етап средностатистическите хора не си купуват електрически автомобили. Именно за това (и поради технологична възможност) е практика при тях да се залага на по-нестандартен дизайн. Вижте Model X, който прилича на карикатура, или пък Jaguar I-Pace, който се опитва да бъде всичко и в резултат ми е трудно да го дефинирам. От AUDI обаче са решили да подходят различно, съдавайки автомобил с конвенционален дизайн, който по нищо не издава, че е различен.

DSC_0116.jpg

Е-tron е конвенционален, голям SUV модел с дължина 4.90м, който залага на класически AUDI дизайн с малко повече заигравки в детайлите. Автомобилът изглежда модерно, но не екстравагантно. Пропорциите и силуетът му са много приятни, като големите колела придават динамично излъчване и цялостна хармония на купето.

DSC_0069.jpg

Допадат ми оформлението на задните светлини, линията на задните калници и наличието на малко по-интересна гама цветове за колата. В случая Galaxy Blue Metallic, който пасва много добре на e-tron, особено в комбинация с лакираните в оранжево спирачни апарати (според мен са жълти, но AUDI ги виждат като оранжеви).

Цялостно харесвам дизайна на e-tron, като смятам за правилно решението да се заложи на по-стандартен вид. Повечето хора са скучни и по-обикновеният дизайн би им се харесал, а целта на германците, разбира се, са продажбите.

Интериор:

DSC_0081.jpg

Погледнат отвътре, e-tron също изглежда като типично AUDI. Дизайнът тук е умерен, според мен дори малко скучен, но изработката и материалите са на необходимото ниво. Единственото, от което не съм напълно доволен в това отношение, е долната част на централната конзола, която е по-пластмасова от необходимото и джобовете във вратите, на които има липсва текстилна облицовка.

DSC_0083.jpg

Иначе тук е включена актуалната система MMI, която разполага с два големи дисплея (10.1″ и 8.6″). Горният управлява настройките на автомобила и информационно-развлекателната част от системата, като разполага с отлична разделителна способност, опростени, но красиви, графики и като цяло интуитивно управление. Страхотен плюс тук е наличието на обособен бутон, с който дисплеят се изключва, защото поне за мен тези екрани могат да бъдат дразнещи вечер.

Долният дисплей пък служи за управление на климатика, вентилацията и отоплението на седалките, както и някои други техни настройки. Обикновено не съм любител на липсата на физически бутони за тези функции, но MMI безспорно е най-добрата подобна система, която съм срещал. Това се дължи на тактилната обратна връзка, която улеснява много работата с екраните по време на движение и се държи точно като „Home“ бутона при iPhone 7 и 8.

Е-tron серийно разполага и с 12.3-инчов дигитален клъстър, който позволява конфигурация на показваните данни според желанието на водача и моментните му нужди. Работи отлично, интуитивен е, опресняването е бързо и незабележимо, като единствената ми забележка е, че е прекалено лъскав и на моменти има твърде много отблясъци.

На фона на цялата тази комбинация от модерни екрани (с тези на огледалата пет на брой), блокът за управление на климатроника на задния ред седалки изглежда диско-ретро. Сякаш идва от някаква концепция от 1979г. на тема „колите през 21-ви век!“ За сметка на това добро впечатление на задния ред ми правят осветените закопчалки за коланите – удобно.

Като изключим тези детайли това, което заслужава цялото ни внимание, е пространството. Независимо, че батериите са разположени под пода и са високи 34см, то компромис с оползотворяването на вътрешното пространство не е правен и задната седалка е високоразположена с много, много място за колената и пространство над главата и предоставя истински удобна позиция на седене. Това е комбинирано с големи прозорци и съответно отлична видимост. Всичко това, плюс 600-литровия багажник, прави e-tron подходящ за дълъг път с четирима възрастни в колата.

DSC_0078.jpg

На пътя:

Както може би се досещате, опции при задвижването на e-tron няма. При всички положения получавате максимална мощност в режим „boost“ 408к.с. (за ограничено време), максимален въртящ момент 664Nm, като ускорението от място до 100км/ч отнема 5.7 секунди, а максималната скорост е ограничена на 200км/ч. Тук трябва да отбележа, че тези 5.7 секунди ускорение не са резултат, който може да постигнете 10 пъти един след друг, както е при дизеловите и бензиновите автомобили, защото това са данни при „boost“ – режим, който изстисква максимума от задвижването за до осем секунди. Извън този режим ускорението отнема около секунда повече.

Батериите имат капацитет 95kWh (т.е. пълен „резервоар“ срещу 6лв по нощната тарифа или до 46лв ако зареждате на зарядните станции на Елдрайв), а електрическата система работи на 396V. Пробегът, който осигурява този 700-килограмов пакет батерии, официално е 400км, а неофициално предстои да видим!

DSC_0128.jpg

Най-после се настаних в e-tron и, разбира се, насочих вниманието си към „огледалата“. Настройката им се оказа напълно интуитивна – докоснах дисплея и оттам имах възможност да настроя положението на камерите в някакви близки граници спрямо предпочитанията си – лесно. След това потеглих и понеже пак ме обхвана напрежението, за колко километра ще ми стигне зарядът, минах в икономичен режим.

Автомобилът се движи странно тихо. Бидейки редовен потребител на Spark (електрическите споделени автомобили) съм свикнал с тази тишина, но който се качва за пръв път в кола с подобно задвижване, ще мине през период на изненада. При потегляне и движение с ниска скорост се чува единствено леко високочестотно „жужене“, което по-възрастната част от населението така или иначе надали чува. В общи линии в града друго освен малко шум откъм пътя при неравна настилка няма. Ако не ме притесняваше пробега, сигурно и музика щях да си пусна, но уви, ще карам и ще си тананикам.

DSC_0066.jpg

Колкото до динамиката, както споменах, потегляйки от шоурума минах в режим еко, при който динамика просто няма. Колата реагира мудно и потегля тежко-тежко от светофарите. Даже си мисля, че ако не се намирах в голямо, лъскаво AUDI, щяха да ми свирят. Разбира се, дори в този режим при нужда и съответното натискане на педала в пода, можете да се „изстреляте“ далеч пред всички останали.

А иначе излизайки от София в посока Божурище и Пожарево, ми прави впечатление това, че автомобилът се шофира напълно без изненади и като изключим тишината и липсата на вибрации, няма нищо по-различно спрямо нещо със стандартен двигател. Това означава, че преходът от, например, дизелов автомобил към e-tron няма да изисква адаптация при шофирането за евентуалния купувач, а това е добре.

След като подминах Пожарево сметнах, че е дошъл моментът да видя какво може да прави e-tron в спортен режим и с педал, натиснат в пода и съпроводен от шума на търкалящите се гуми, рязко ускорих. Сега вече колата показа, колко пъргава може да бъде и как мигновено бива доставена мощността от електромоторите до колелата. Ускорението е бързо, макар и не светкавично, като например стартът на хибрида Infiniti Q50 (коренно различен тип автомобил), ми се струваше по-рязък.

Както и да е, скоростта вече бе висока, а пред мен се появи поредица завои. Завъртях волана и колата реагира изключително бързо и прецизно на движенията ми. За сметка на това, аз се почувствах като на 15, не за друго, а защото това определено е „най-Playstation“ автомобилът, който съм карал – светкавични реакции, но никакво усещане за пътя. В допълнение към това нискоразположеният център на тежестта (да не забравяме 700кг батерии под пода), въздушното окачване и щуротиите, които прави блокът за управление със спирачките и електромоторите придава една много особена стабилност и неутрално поведение в завои. В общи линии за момент усетих една приятна измамна лекота, а колата всъщност тежи 2500кг. Всичко това води до някак неестествено изживяване, което хем е интересно, хем е малко плашещо, защото прави преценката за лимита на колата по-трудна.

Още няколко завоя и намалих скоростта, защото спирачките започнаха да прегряват, а и пробегът ми падна с 10 километра в рамките на километър.

DSC_0051

Следващо изпитание – лек офроуд по някакви разкаляни пътчета наоколо. Смених режима на „offroad“ и автомобилът увеличи пътния си просвет от стандартните 17.2 см до 22.2 см. Навлязох в калта и по-важното – успях да изляза оттам. Системата за задвижване на четирите колела тук работи по-бързо спрямо конвенционалните Quattro модели – разпределението на въртящия момент там, където има нужда от него, става в рамките на 30 милисекунди. Така или иначе автомобилът се справи добре с калния терен и мисля, че това е всичко, от което потенциалните собственици на модела ще имат нужда, що се отнася до „офроуд“.

DSC_0104.jpg

На следващия ден поех по магистралата. Минавайки границата от 100км/ч най-ясно се усеща ползата от виртуалните огледала, що се отнася до аеродинамичен шум. Завихрянията просто са по-малко и чак при по-висока скорост шумът от въздуха става доминантен. Иначе тук автомобилът се държи предвидливо, асистентите му работят добре и човек може да се поотпусне, а аз дори минах от икономичен на комфортен режим. Трябва да отбележа, че дори при него, автомобилът е по-скоро твърд (като за голям, луксозен SUV модел). Това вероятно е резултат от високото тегло и настройките на окачването в борбата му с нелеката му (буквално) задача.

След още малко обиколки прибрх автомобила в AUDI. Какво разстояние изминах ли? Бях предпазлив и върнах автомобила в шоурума с „навъртяни“ едва 190км, като ми оставаха още 103км по показанията на борд компютъра или реален пробег по време на теста 295км. Както и да ги гледаме, тези 295км са по-малко от обявените 400, но аз направих няколко много динамични отсечки и предимно градско каране. Честно казано ми е трудно да преценя какъв би бил пробегът при по-умерено шофиране, но това зависи изключително много от условията (много повече спрямо дизелов или бензинов автомобил). Според моите познания обаче, e-tron, както и всеки друг електрически модел, ще се справя най-добре в града.

За електрическите автомобили:

DSC_0075.jpg

Няма как да пропусна възможността да споделя накратко възгледите си за електрическите автомобили като цяло. Преди време бях писал статия по въпроса и за тези седем години мнението ми не се е променило много. Все още смятам, че технологията не е особено подходяща и мисля, че появата им е „насилствена“ в резултат на политически популизъм и грешни схващания. Не ме разбирайте погрешно, и аз искам по-ниски нива на сажди, CO2, NOx и всякакви други отрови, но не мисля, че това е начинът.

Другото е, че ел. задвижването може да бъде разумно в малки, леки превозни средства като велосипеди, мотоциклети и тротинетки ( не случайно стартирах Vinghen) или микроавтомобили с максимална скорост 45км/ч. Проблемът е, че технологията е скъпа и клиенти могат да бъдат привлечени по-скоро с луксозен SUV на цена 160 000 лв, отколкото със супермини струващо 50 000 лв. Това е разбираемо, но на този етап аз смятам, че правилният подход при големите автомобили са чисти дизели с малки батерии за 30-40км електрически пробег в града (тоест plug-in хибриди).

Заключение:

Ако оставим възгледите ми за електрическата мобилност настрана, то трябва да кажа, че AUDI са създали автомобил, който има шанс за сериозни пазарни успехи. Е-tron е близък до конвенционалния автомобил и разполага с типичните черти на марката като модерен дизайн, качествен интериор и рафинирано поведение на пътя. Харесва ми обширното вътрешно пространство, тишината и спокойствието при движение, а и страхотната MMI система.

Малко неща в колата не ми харесват – дребни детайли в интериора, фактът, че имам ергономичен проблем с вратите при AUDI и редовно не ги затварям от първия път (и с Q3 беше така), след което те се заключват недозатворени и трябва да натисна бутонът за отключване, за да дозатворя. Е да, и пробегът.

E-tron съчетава купе, подходящо за дълъг път със задвижване, подходящо за градска среда, но пък хората в България обичат да шофират големи джипове в града, та от тази гледна точка виждам истински потенциал за успех на нашия пазар. Мисля, че с конвенционалния си вид автомобилът ще се хареса на широк кръг хора, които традиционно шофират големи SUV модели, но са решили, че искат малко разнообразие (и неограничено паркиране в Синя зона).

Цветан Илиев

DSC_0178.jpg

Оценка:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s