На пътя
Ignis се предла с един двигател, но няколко варианта за задвижване – 1.2 литров бензинов, четирицилиндров двигател развиващ 90к.с. и задвижване на предните или четирите колела, както и същият двигател, но във версия хибрид с опция за автоматични скорости и задвижване 4х4.
На мен ми се падна доста разумният вариант хибрид с петстепенна ръчна скоростна кутия и задвижване на предните колела. Хибридната система е опростена и съответно достъпна като цена – тя работи със стартер-генератор, който иззема функциите на класическия алтернатор. При потегляне и някои доускорения стартерът се развърта, подпомагайки работата на двигателя. Мощността му е малка и наличието му остава по-скоро незабележимо. Малка е и литиево йонната батерия. Толкова, че е разположена под шофьорската седалка, тежи 7кг и смяната ѝ е лесна (когато се наложи).
Колкото до характеристиките – ускорение до 100 км/ч за 11.8 секунди (0.4 по-бързо спрямо версията без ел. мотор) и разход на гориво между 4.1 и 4.7 литра за 100 км.
И така, обзаведен с миниатюрния градски Ignis, аз направих най-разумното – поех на дълъг път. Добре де, не твърде дълъг, но и Банско може да ти се стори далеч, ако си в неподходящия автомобил.
Разбира се, всичко започна с едно изнизване през цяла София в следобедните часове на петък, знаете как е – задръствания, никой не спазва маркировката, разни тарикати предреждат по кръстовищата, като се „ръгат“ от грешната лента и натоварват още повече трафика…. абе ориенталска идилия и много добра тежка среда за изпитания.
Но пък в натоварения трафик Ignis е в свои води. Благодарение на по-високата позиция на седене спрямо типичните суперминита, видимостта е добра, а управлението е лесно. Малката широчина на купето и много добрата маневреност, позволяват лесно преминаване и през най-тесните улички и завои, запречени с неправилно паркирали автомобили.
Приятно впечатление тук ми прави и работата на старт-стоп системата, защото тя спира двигателя още при скорост около 20км/ч, което води до по-добра икономия на гориво, а освен това стартът след това е доста нежен и без излишни разтрисания, благодарение на стартер-генератора на хибридната система.
Друг плюс при ниската скорост в града е, че окачването се спрaвя учудващо добре с неравностите. Комфортът е на ниво на малко по-глямо автомобил тип Ford Fiesta,VW Polo и др., а това определено е добър плюс като за у нас.
Разходът? Прекосявайки цяла София от север на юг постигнах 5.5 л за 100 км, а наобратно 4.0 л. Според мен това е отличен резултат.
Но да оставим града назад и да видим как се справя Ignis извън комфортната си зона. Стъпих на магистрала Струма и подадох газ, колкото може. Колата е оборудвана с круиз-контрол, т.е. поддържането на 130-140 км/ч е лесно… стига да няма голям наклон, защото тогава скоростта започва леко-леко да пада, освен ако не мина на по-ниска предавка, но като цяло поддържането на адекватна скорост не е проблем, а това, което ми хареса е, че и като шум не става нетърпимо. Общо взето Ignis позволява на притежателите си да ползват автомобила и извън града, когато се наложи. Разходът на гориво тук е най-висок, като достига 5.7 литра за 100км. Слезете ли от магистралата, стойности от под 3.5 л не са невъзможни.
В последствие покарах из Пирин, включително до хижа Вихрен. На път с много завои малкият японец се клатушка доста, но това е недостатъкът на мекото окачване, високият пътен просвет и тясната каросерия.
