BMW i3s – Правилната концепция за електрически автомобил

Този път ще започна с личните си възгледи по темата електрически автомобили – те трябва да имат градска насоченост. Това е!

Всички големи лимузини и SUV модели с електрическо задвижване са чудесно средство за привличане на вниманието и за забавление, но със сигурност им липсва логика и всъщност биха се чувствали по-добре с модерен двигател с вътрешно горене и хибридна система.

Преди шест години BMW влязоха в света на електрическите модели с компактния i3, който на пръв поглед има всички показатели да бъде един истински добър представител на този тип задвижване. Продажбите му, пък, нарастват с всяка изминала година, противно на типичните тенденции за забавянето им с остаряването на модела. Струва си да го разгледаме отблизо и, за да бъдат нещата по-интересни, нека това стане със спортната версия i3s.

Дизайн:

Външният вид на i3 може да бъде оприличен като смел, различен, интересен, красив или грозен. Това, което е безспорно е, че не оставя хората безразлични и в някаква степен показва свободата, която може да бъде постигната, благодарение на електрическото задвижване – тоест един електрически автомобил няма нужда да копира дизайна на конвенционалните коли, които познаваме от изминалите десетилетия.

Тук най-силно впечатление правят детайли като стъклената врата на багажника с интегрирани в нея светлини, нестандартната линия на остъкляването, която осигурява повече видимост за пътниците на задната седалка и, разбира се, фактът, че задните врати се отварят срещу движението и освен това няма Б-колони. Това изисква изключителна здравина на каросерията, което ни насочва и в черешката на тортата при i3 – композитна пътническа клетка, направена от армивана с въглеродни нишки пластмаса. Освен здравина, тази концепция осигурява и много ниско тегло на автомобила.

Обратно към дизайна – тук имаме не просто i3, а по-спортната версия i3s, която е малко по-ниска и широка от стандартния модел. Тя разполага с по-агресивни брони (с повече черен гланц, тъй като „агресивни“ отвори нямат място в електрически автомобил) и черни „вежди“ на калниците. Всъщност така малкото BMW наистина изглежда осезаемо по-добре!

Накрая искам да напомня, че i3 е автомобил, който се продава от шест години и това, че все още изглежда толкова интересен е признак на добре свършена работа от дизайнерите.

Интериор:

Лично за мен, интериорът на i3 е това, което ме грабна при първата ми среща с автомобила, защото е качествен, много нестандартен, но същевременно практичен.

Тези от вас, които са се сблъсквали с някаква маркетиг теория, несъмнено са чували за Евърет Роджърс и неговата дифузия на иновациите или как една нова технология навлиза сред обществото. Е, през 2013-та година (както и до днес) електрическите автомобили бяха за т.нар. „иноватори“ и „ранни получатели“. Та, тези хора са по-различни от типичния масов потребител и именно заради тях, i3 има специфичен интериор, който например разполага с много повърхности от рециклирани материали (голяма част от които нарочно оставени да им личи), нестандартни решения като „висящия във въздуха“ дисплей на инфотейнмънт системата, общото пространство за краката на пътниците отпред (т.е. без централна конзола слизаща до долу) и други подобни.

Ако се насочим към по-стандартните практичност и ергономия, то положението е доста добро. Отпред автомобилът разполага с огромни джобове във вратите с място за 1.5л бутилка и обширно пространство под централната облегалка за ръка (в която пък има място за телефон с безжично зареждане, а и връзката с Apple CarPlay също не изисква включване с кабел). Отзад джобове във вратите липсват, та пасажерите ще трябва да се „оправят“ с двете поставки за чаши, които са налични. Пространството там е достатъчно, но седалките са малко ниски, а и формата на предните седалки намалява видимостта напред, което не е твърде приятно.

Нещо, което за мен определено не е удобно, е „скоростния лост“. Той е разположен на кормилната колона, което е страхотно решение… стига да е изпълнено както трябва, като например при Mercedes. Тук обаче самият селектор е неудобен за работа, а освен това аз го намирам за грозен. Да ви кажа, напомня ми на джаджа от някой магазин за фенове на Междузвездни войни.

Цялостно интериорът на i3 е приятно място с много добре оползотворено пространство и качествени материали. Наличието на няколко „теми“ с различни цветове, тапицерия (има дори вълна) и декоративни лайстни (например матов дъб като на тестовия автомобил) е много приятно.

На пътя:

BMW i3s разполага с електромотор, развиващ 184к.с. и 270Nm. При електрическите автомобили по-важна е батерията. Тук 352 волтова литиево-йонна с капацитет 120Ah. Това се равнява на 42.24kWh или около 4лв по нощната тарифа 😉

Автомобилът има максимална скорост 160км/ч, а ускорението до 100км/ч отнема 6.9 секунди, като аз засякох 7.2. Пробегът варира според методиката на тестване – например, излезлият от употреба NEDC дава нереалистичните 345км, по-адекватният WLTP, който влезе в сила миналия месец, показва до 285км, а самите BMW, според тяхната си методика, ни казват 260км.

Последно по отношение на характеристиките искам да обърна внимание на теглото – 1290кг без водача, което е страхотен резултат за подобен автомобил и, например, Renault Zoe тежи над 150кг повече.

Ето, че най-после се озовах пред автомобила с ключ в ръка. Седнах и потеглих из натоварените улици на кв. Лозенец. На първо място отново ще споделя, че концепцията е много добра, защото позицията на седене е висока, виждам добре навсякъде, а компактните размери и много добрата маневреност правят провирането из малките улички лесно и ненапрягащо.

Също така си личи, че автомобилът, макар и компактен, е в по-висок клас, защото веднага ми направи впечатление, колко по-добре шумоизолиран е от електрическия Hyundai Kona, с който стигнах до BMW. А това е важно в автомобил, чиито шумове, свързани със задвижването, се изчерпват с малко „жужене“. За съжаление не всичко по отношение „шум“ е толкова добро, защото в тестовия автомобил се чуваха отчетливи поскърцвания откъм връзката между предните и задните врати.

Интересното при i3 е това, че водачът няма контрол над регенерацията, т.е. тя си е включена на една определена (висока) степен и всъщност педалът за спирачката рядко влиза в употреба, защото спирате с електромотора, т.е. пускате педала на газта и колата спира. В първите километри от градското ми шофиране, независимо от натоварения трафик се наложи да натисна спирачка само два пъти. Това е малко странно отначало, но се свиква бързо.

И така, докато си разсъждавам, се озовах „първа кола“ на светофар за ляв завой на голям булевард. Разбира се, анархията в София побърза да се изяви под формата на нагъл шофьор, който реши да предреди колоната и елегантно да се „натресе“ наполовина пред мен, наполовина запречвайки лентата за направо. Аз пък направих логичното – смених режима на управление от комфортен на спортен, натиснах педала в пода, i3s ускори с лека заигравка на задницата и още преди нарушителят да потегли, аз бях преминал кръстовището.

Имам точно нулев толеранс към умишлените и нагли нарушения (жалко, че пътна полиция ги толерира, насърчавайки анархията по пътищата).

А i3s е отличен в подобни ситуации, защото реакциите на педала са светкавични, целият въртящ момент е наличен от спряло положение, а управлението е бързо и прецизно. Всичко това позволявя невероятно бързи маневри в градска среда.

Извън града i3s очаквано се чувства не намясто. Например след като излязох на магистралата и ускорих до обичайната си скорост, освен високите нива на аеродинамичен шум, ме притесни рязкото падане на пробега – просто ел. задвижването е за града.

Озовавайки се на познатия път около Железница с множеството му завои, подкарах i3s около ръба на възможностите му. От една страна ме впечатли минималният наклон на каросерията (колата все пак е висока), а и неочаквано доброто сцепление въпреки тесните гуми, чиято цел е по-скоро ниско съпротивление. Всъщност колата е забавна за каране, но… Ами след десетина минути силите ѝ сякаш свършиха, а ускорението стана значително по-бавно. Може би батерията „прегря“ и мощността бе редуцирана. Още един довод за тезата ми – ел. колите са градски коли.

По отношение на зареждането, ако ползвате автомобила си стандартно в града с пробег 50-60км на ден, то спокойно може да се справите и без зарядни станции, а само със стандартното зарядно с накрайник Шуко (за обикновен контакт).

Като пробег смятам, че методиката на BMW която определя пробега при ежедневна употреба в градска среда на 260км е много точна, защото точно толкова (че и малко отгоре) засякох и аз.

Заключение:

BMW i3s е това, което електрическите автомобили трябва да бъдат – насочени към града, компактни и олекотени. Мюнхенският модел добавя повече към това – прецизно и забавно пътно поведение, бързи ускорения и доускорения, модерен и интересен интериор и рафинирано поведение, най-вече в градска среда.

Автомобилът е подходящ за хора, които шофират предимно в града и имат възможност за втора кола. Наличието на гараж е силно препоръчително, за да си улесните живота по отношение на зареждането.

Като цена i3 стартира от 76 000 лв, а спортният i3s от 85 000. Препоръчително е отделянето на поне още 10 000 лв за опционално оборудване. Не са малко, а и сходно оборудван компактен луксозен автомобил, например Mini, би струвал около 25 000 лв по-малко. Това е разлика, която ниските екплоатационни разходи произлизащи от електрическото задвижване едва ли ще стопят, но не бива да забравяме, че макар и по-достъпни, електрическите автомобили все още са далеч от масовия потребител.

Цветан Илиев

Оценка:

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s