Истински добър от втория опит – Peugeot 208

През 1983 г. Peugeot влиза в нова ера с появата на 205. Автомобилът е много успешен и променя имиджа на марката. След 15 години на пазара се появява наследникът му, 206, който надминава високите очаквания и се превръща в мегахит или най-продавания модел на Peugeot за всички времена. Неслучайно на европейския пазар 206 се задържа впечатляващите 14 години, като дори се продаваше редом с наследника си – по-невзрачния 207.

След 207 французите решиха, че могат да са още по-крайни с 208. Модел, който не харесах нито на снимки, а още по-малко след като го покарах. Поради тази причина ме блазни мисълта, че наследникът му отново се казва 208, защото французите са си казали (да се чете със силен френски акцент и франзела в ръка): Merde, 208 не ни се получи. Ще го направим отново и този път ще се постараем!

Добре де, причините за името са маркетингови, но така или иначе новият 208 е тук и на пръв поглед нещата изглеждат обещаващо.

Дизайн:

Почитател съм на актуалния дизайн на Peugeot, а интерпретацията му в 208 е изключително добра. За детайлите ще поговорим след малко, но това, което ме грабва е по-важно, що се отнася до дълготраен дизайн – силуетът и цялостното оформление на купето. Автомобилът залага на хармонични линии и „мускулеста“ осанка, която ми напомня на рали версията на „дядо му“ – 205 T16.

Най-силно впечатление в задната част прави оформлението на светлините – прозрачни „капаци“, черен фон и три светодиодни (от ниво на оборудване Allure) основни осветителни тела в ляво и дясно. Те са свързани визуално с хоризонтална черна лайстна така, както е и при големия 508. Лесно разпознаваемо и, според мен, стилно.

Предната част отново е доминирана от характерните фарове – тук изцяло светодиодни, с издължените дневни светлини, които намирам за доста смели, но пък вписващи се в стила на автомобила. Предрадиаторната решетка също е подчертано голяма като оформлението ѝ е различно при различните нива на оборудване. Харесва ми и надписът 208 пред капака на двигателя – има нещо ретро-шик в него.

И макар 208 да изглежда доста добре във всяко ниво на оборудване, то истински атрактивните модели са GT Line и GT. Те идват с черни арки на колелата и капаци на огледалата, 17 инчови джанти и дискретен надпис GT Line разположен на С-колоната. За балансиран външен вид пък, препоръчвам Allure, по възможност с опционалните изцяло светодиодни фарове.

Намирам 208 за много сполучлив откъм дизайн. Допада ми, смел е, характерен е и поне според мен е по-красив от всеки друг автомобил в този клас.

Интериор:

Оформлението на интериора е това, което от Peugeot наричат i-Cockpit. Това означава високоразположен инструментален клъстър и свръхкомпактен волан, който седи неестествено ниско и гледате километража не през обръча, а над него. Ергономията е подобрена спрямо първите подобни опити, но решението все още е спорно, а и според мен би могло да изплаши и откаже някои потенциални купувачи, тъй като употребата му изисква свикване.

Преди да продължим, няма как да не обърна внимание на голямата новост тук. 208 е първият сериен автомобил оборудван с 3D дигитален клъстър. На практика образът се вижда на две повърхности.

Едната е 10.25 инчов TFT екран като всеки друг дигитален клъстър. На 15мм пред него е разположено фолио, което отразява образа от друг седем-инчов дисплей, който от своя страна се намира под „козирката“ на инструменталния панел и остава невидим за водача (на видеото горе се вижда).

Резултатът е дълбочина на образа, която прави всеки друг дигитален клъстър, който съм виждал, да изглежда обикновен и скучен. Освен това вниманието на водача инстинктивно се насочва към по-близката картина, което го прави отлично място за важни съобщения и аларми. Според Peugeot дотолкова, че подобрява реакциите на водача, но за мен подобно твърдение е пресилено.

Иначе цялостния дизайн на интериора на 208 отново е модерен и може би не е за всеки вкус. На мен ми допада, като харесвам широките плоски повърхности, декоративните елементи имитиращи въглеродни нишки, които всъщност са от мека гума/пластмаса, а при GT Line има и контрастни шевове по таблото (и седалките). Като цяло приятна и качествена атмосфера.

И като казах „качество“, трябва да ви кажа, че при 208 дори малко се учудих. Според моята преценка всичко е солидно сглобено, а и самите материали са на добро ниво за класа. Общо взето 208 би се харесал и на хора свикнали с по-луксозни градски автомобили.

Може би най-сериозният проблем в салона на 208 е пространството отзад. Краката ми опират на две места в седалката отпред, освен ако не заема някаква разкрачена поза тип деветдесетарски „гларус“. Не ми хареса и поставката за безжично зареждане на телефона, удобно скрита в отделение, което се затваря, на централната конзола. Проблемът е, че повърхността не осигурява достатъчно сцепление и при движение телефонът се плъзга встрани, в резултат на което спира да се зарежда.

По отношение на инфотейнмънт системата, то управлението ѝ е само чрез сензорния екран като от там се управлява дори температурата на климатика, а това е неудобно. Да, има си и гласови команди, но честно казано не обичам да разговарям с автомобилите, които карам. Предпочитам човешка компания.

Въпросните екрани са различни, в зависимост от нивото на оборудване. От черно-бял пет инчов сензорен екран при най-евтиния Access (цена от ~24 500 лв.), през седем-инчовия, който виждате на снимките тук и е сериен за следващите три нива на оборудване, до десетинчовият при GT (опционален за по-ниските нива). Интересното, че сензорните бутни, които иначе са разположени на рамката на дисплея, при най-големия екран биват преместени на централната конзола, оформяйки втори ред бутони зад основните… не особено удобно и интуитивно за работа.

На пътя:

Peugeot 208 се предлага с трицилиндров бензинов двигател с работен обем 1.2 л и мощност 75, 100 и 130 к.с. Най-малкият вариант е абсолютен компромис, който идва с петстепенна механична скоростна кутия. Средния се предлага с шест „ръчни“ скорости или осемстепенен „автоматик“, а за най-мощната версия остава само „автоматикът“.

Дизелът е един – четирицилиндров 1.5 литров с мощност 102 к.с. и ръчна скоростна кутия с шест предавки. При днешния климат силно се съмнявам този двигател да се продава и няма да се учудя след година-две тихомълком да изчезне от ценовите листи.

Автомобилът се предлага и с електрическо задвижване, като моторът има 136 к.с., а с ускорение до 100км/ч за 8.1 секунди е и най-бързият в гамата. Официално батерията е достатъчна за 340 км, но предполагам, че реалният пробег ще е около 260 км. Сходни са характеристиките и на BMW i3.

И така в един мъглив ден, оставихме столичани да дишат сажди на поразия и десетина 208-ци напуснахме града в търсене на слънце и чист въздух. Автомобилът, към който се насочих бе, може би, най-добрият вариант от гамата на 208 – бензин, 100 к.с. и автоматични скорости.

Първи впечатления на „изнизване“ от града – 208 има рафинирано поведение. При ниски скорости двигателят е тих и не се усещат вибрации от него (даже не се усетих, че е трицилиндров). Окачването е по-скоро твърдо и късите неравности леко го притесняват, но това не е нещо необичайно за класа, а и е далеч от дразнещо. Вдигнете ли скоростта, автомобилът става осезаемо по-комфортен.

С качването си на Северната скоростна тангента настъпих педала на газта и… се сетих, че двигателят е трицилиндров. Просто при натоварване става гласовит, но и звучи много добре. Ускорението също не е лошо и моето субективно усещане бе, за нещо по-бързо от заводските 10.8 секунди, в спринта 0-100км/ч (9.9 сек. при ръчни скорости). При магистрална скорост нивата на шум откъм пътя и вятъра са в допустими норми, средни като за класа, и спокойно може да ползвате 208 за по-дълги пътувания от време на време. Разходът на гориво до изхода за Кюстендил бе 6.9 л на 100км. Според мен добър предвид условията на магистрала Струма, а с по-постоянна скорост може би ще падне до към 6-6.5 л.

По отношение на следенето на разхода на гориво, французите предлагат приложението MyPeugeot, което работи и с по-стари автомобили оборудвани с Bluetooth. Чрез него може да следите пътуванията си, както и кога имате нужда от сервиз. Аз ползвам английски AppStore и затова виждаме цени в GBP, но приложението е налично и у нас.

Макар 208 да е най-вече градски автомобил, то за мен най-интересната част се случи далеч от града и хората, в Рила. По-точно пътят към Паничище. За да бъде по-забавно, замених жълтия автомобил с червен. Защото червените коли са по-бързи… особено пък, ако са оборудвани с по-мощен двигател. Тук от 100 к.с. минах на 130 к.с. Тези допълнителни 30 „коня“ и 25 Nm редуцират времето за ускорение от място до 100км/ч от 10.8 на 8.7 секунди.

Подадох газ и потеглих нагоре. Всеки опит за по-динамично шофиране започва с „гърления“ звук на двигателя, който ме кара още повече да искам GTI версия… и ръчни скорости. „Автоматикът“ се справя добре при ежедневно шофиране, но тук „издиша“, защото често се чуди накъде да поеме и се справя по-скоро бавно. Перата за смяна на предавките пък са статични, малки, неудобни, от „кофти“ пластмаса и като цяло по-добре да ги няма.

Като цяло обаче ми харесва. Управлението е достатъчно прецизно, а воланът е по-скоро „тежък“ като това прави изживяването по-естествено. Окачването също се справя добре като не позволява излишно клатушкане на каросерията и цялостно автомобилът се държи здраво стъпил на пътя (с изключение на един заледен завой на слизане, при който влязох в притеснително недозавиване в посока мантинелата).

Автомобилът се намира на ръба на забавлението – с малко по-мощен двигател и ръчни скорости ще е там!

Но дори след Паничище ще ви кажа, че за мен вариантът със 100 к.с. си остава по-добър. Да, на хартия по-мощният двигател е доста по-бърз, но в реални условия разликата не се усеща така ясно и разликата в цената от 3000 лв. не си заслужава. Още повече, че ако не ви е проблем да работите с добрия стар съединител и се насочите към 100 к.с. и ръчни скорости, то тази разлика нараства до сериозните 6500 лв.

Заключение:

Peugeot 208 се превърна във фаворита ми в класа си. Автомобилът предлага впечатляващ дизайн, зряло поведение на пътя и качествен интериор. Всъщност дори смятам, че моделът има шанс да стане легенда за марката като 205 и 206 особено, ако това, което видях в двудневната ни среща е подплатено с надеждна техника.

Цените на модела започват от ~24 500 лв. за абсолютно компромисен вариант. Искате ли нещо адекватно, трябва да приготвите 30-35 000 лева. Електрическата версия стартира от ~63 900 лева. Би било интересно в бъдеще да видим по-достъпен вариант с по-малка батерия, но такива планове едва ли има. За мен би било още по-интересно да видя бензинов GTI, който да се конкурира с Fiesta ST, но за съжаление и това едва ли ще се случи – слуховете са за електрически „спортист“.

Препоръчвам 208 на хората, които шофират предимно в града. Желателно е да се насочите към ниво на оборудване Allure или GT Line с някои допълнителни екстри и бензинов двигател със 100 к.с. Хората, които ще се сблъскат с i-Cockpit за пръв път трябва да знаят, че макар неконвенционалното оформление да е леко плашещо, то с него се свиква.

Цветан Илиев

Оценка:

2 коментара

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s