Какво се иска, за да победиш – Volvo XC40

През 2018 година XC40 стана първият модел на шведите от Volvo, който спечели приза Автомобил на годината в Европа, а опорните точки на журито бяха качество, дизайн и безопасност.

Продажбите на модела също са добри, като за първото полугодие на 2019 г. XC40 е четвърти по продажби в класа на луксозните компактни SUV модели.

Време е за едно малко закъсняло запознанство с модела!

Дизайн:

Volvo XC40 е компактен SUV, който запазва характерните черти на актуалната гама на Volvo, но същевременно се отличава много ясно от останалите модели в гамата им, най-важно, големите „братя“ XC60 и XC90.

Поради някаква причина, често чувам мнения, че моделът има по-спортен вид спрямо по-големите SUV модели на Volvo. Аз не съм съгласен, защото с по-изправения челен прозорец, ъгълът на предрадиаторната решетка, „смръщените“ фарове и грубите нелакирани прагове, XC40 има най-грубото и класическо „офроуд“ излъчване сред гамата на Volvo.

Един от отличителните елементи в дизайна на XC40 е острият ъгъл в страничната линия на остъкление. За мен резултатът е леко спорен, тъй като се получава една зона с прекалено много метал, която освен, че е естетически спорна, води до понижена видимост за шофьора и пасажерите на задните седалки.

Цялостно, както и с всеки друг актуален модел на Volvo, дизайнът ми допада. Харесва ми характерният му стил и тази студена елегантност, с която се характеризира работата на Томас Ингенлат (главен дизайнер на Volvo).

Интериор:

От появата на второто поколение XC90 насам, Volvo са в стихията си, що се отнася до дизайн и внимание към детайлите в интериора. Практичността пък, си е тяхна запазена марка от години насам.

Всичко това, виждаме и тук в леко опростен вариант. Дизайнът е семпъл и в комбинация с използваните материали създава приятно усещане за модерен лукс и уют. Споменавайки материалите няма как да пропусна, че най-високото ниво на оборудване, Inscription, идва с декоративни елементи от нелакирано дърво, обработено по-начин, който му дава вид на изхвърлено от водата (от там и името – Drift Wood). В Inscription намираме и кристалният скоростен лост, произведен от Orrefors, който аз намирам за много красив и приятен на допир.

Друга интересна употреба на материали може да бъде открита на корите на вратите, който имат голямо парче дебел текстил… на пипане е като класически балкански калпак! Идеята ми допада и изглежда страхотно, особено при спортната версия R-Design, където въпросният текстил може да бъде оранжев.

Е, в XC40 намираме и доста не толкова интересни материали, като твърда пластмаса без текстура по вратите и централната конзола, която не изглежда добре, но поне че усеща солидна.

Салонът на XC40 впечатлява с практичността си. Налични отпред са много големи джобове във вратите, няколко малки отделения за странни по размер вещи, както и „шкафче“ за боклук, което се сваля за по-лесно почистване.

Пространството за пасажерите също е на ниво, като отзад има много място за краката, основата на седалките е висока и единствената пречка за пълен комфорт са една идея по-изправените облегалки и сравнително малките прозорци.

На пътя:

Моделът се предлага с няколко варианта за задвижване – дизелов, бензинов, бензинов плъг-ин хибрид, а скоро и изцяло електрически. Мощността варира между 150 к.с. за базовия дизел, D3, до 408к.с. за електрическия P8. Автомобилът от страниците на RoadHunter залага на четирицилиндровия дизел D4, който разполага със 190к.с., но малка емблема Polestar Engineered на капака на багажника ми подсказа, че тук има допълнителна софтуерна намеса, която вдига мощността до 200к.с. Максималния въртящ момент е повишен с 40Nm до 440Nm, а ускорението до 100км/ч отнема 7.8 вместо 7.9 секунди. Мощността стига до четирите колела, скоростната кутия е осемстепенна автоматична, а средният разход на гориво трябва да е 5л за 100 км.

В един от последните летни дни на ноември (ако четете този тест през 2030 г., ще ви напомня, че ноември 2019 бе необичайно топъл) се опитах да се кача в XC40 и… не успях. Защото се оказа, че колата няма безключов достъп, което ми даде да разбера, че новите ключове на Volvo, макар и много изпипани откъм дизайн, са неудобни за употреба, защото бутоните за отключване/заключване са разположени отсрани и са трудни за опериране. Урок номер едно – включете безключов достъп в конфигурацията си.

Веднъж влязъл вътре забравих за това дребно неудобство, защото позицията на седене и ергономията ми допадат. Запалих двигателя и потеглих.

Първото ми впечатление е, че XC40 е приятен за каране и пътуване автомобил, като цялостното изживяване отива по-скоро към комфортно, отколкото динамично (очаквано). При спокойно шофиране автомобилът е тих, но пък настъпите ли газта, двигателят става доста гръмогласен и дори груб, което не подхожда на модел в луксозния сегмент. Явно по-добрият избор тук не е дизел.

Прекосявайки София забелязах и друго – системата за автономно спиране е прекалено чувствителна и „наби“ спирачки на няколко пъти без никаква нужда. Интересното е, че от 2013 г. периодично шофирам Volvo V40, и за десетките хиляди километри изминати с автомобила, автоматичната спирачка се е задействала два пъти – и двата в правилния момент.

Програмата за следващия ден бе по-интересна – малко завои и повече поляни около Железница и Божурище.

Веднъж излязъл от града „понастъпих“ XC40. Колата не е лоша като управление, двигателят е достатъчно мощен за бързо придвижване и лесни изпреварвания (малко шумни, както вече разбрахме) и цялостно пътното ѝ поведение дава увереност. Все пак, завоите и високото купе не си пасват отлично – наклонът на каросерията е осезаем. Колата тук не е в стихията си и отстъпва на Audi Q3, що се отнася до удоволствие от шофирането. Но да не забравяме, че това е Volvo – традиционните ценности тук са други.

По-интересното дойде с излизането от асфалтовия път. Свикнали да имаме ниски очаквания за „офроуд“ качествата на подобни компактни SUV модели. Е да, ама XC40 ме изненада.

Черен път + снощния дъжд = много кал. С приплъзване на четирите колела, но непоколебимо, XC40 се изкачи до върха на хлъзгавия хълм. Скоро от първоначалната ми нагласа, че за пореден път тествайки SUV ще трябва да шофирам назад, защото съм се „забил“ не където трябва, не остана и следа. Да, зимните гуми Pirelli помогнаха много, но и самата система за задвижване на четирите колела работи бързо и точно в преразпределението на мощността.

Слизането до асфалта бе не по-трудно, защото автомобилът има система за спускане по наклон и запази скоростта ниска, а траекторията непроменена. Тук XC40 показа наистина неочаквани възможности.

Що се отнася до разход на гориво, то останах не особено приятно изненадан, защото разходът се движеше между 7.5 и 9л за 100 км, което е доста над официалните данни.

Заключение:

Volvo XC40 е поредният сполучлив модел на шведите и неслучаен победител в конкурса Автомобил на годината 2018.

Това, което ми допада в него е хармоничният дизайн и уютният интериор, който освен това е много практичен, удобен и просторен. Приятно ме изненада компетентното поведение извън пътя. Минусите са в някои дребни детайли и грубата работа на дизеловия двигател при натоварване.

Автомобилът е подходящ за спокойни шофьори, които държат на стила, уюта и сигурността си . Стартовите цени на XC40 варират между 67 500 лв и 98 200 лв. Аз смятам, че добре оборудван автомобил може да се вземе за около 80-85 000 лв.

Оценка:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s