На пътя
Citroen AMI се задвижва от електрически мотор с мощност 8 к.с. и максимален въртящ момент 40 Nm. Максималната му скорост е 45 км/ч (от там и заглавието на теста), а пробегът с един заряд на батерията достига 75 км. Микроавтомобилът тежи по-малко от 500 кг, което означава че въпросната литиево йонна батерия е доста малка. Това пък, гарантира пълното ѝ зареждане от стандартен 230V контакт за 3 часа.
Да ви кажа, от доста време насам исках да покарам AMI и това се очертаваше да е сред най-вълнуващите за мен тестове от доста време насам. Чудех се ще се справям ли с трафика с тези едва 45 км/ч? Колко точно ще е некомфортно? С този малък пробег ще остана ли с празна батерия на някой оживен булевард и други подобни.
Е, денят най-после дойде и аз се озовах пред шоурума на Motoplex край КАТ София с два ключа в ръка. Ключовете са два, защото с единия се отключват вратите, а с другия „палите“. Настаних се на твърдата седалка, отворих двата прозореца и настроих миниатюрните странични огледалца, които сякаш принадлежат на някоя дамска чанта, а не на превозно средство.
И така, завъртях ключа, натиснах бутона D, който е разположен в основата на шофьорската седалка, пуснах мигач и потеглих към неизвестното. За начало реших да се придържам към улиците с ограничение до 50 км/ч.
На пътя, микроавтомобилът ми навява усещане за много бавен карт, комбиниран с електрическа детска количка, от тези които дават на децата в парковете и пешеходните зони. Колата е твърда, директна, а електромоторът е доста шумен. Тук, както може да предположите няма серво на волана или спирачките, а няма и ABS. Доста интересно, при положение, че вече има дори електрически велосипеди с ABS. Така или иначе, серво не е необходимо благодарение на ниското тегло на колата и в крайна сметка маневрирането не изисква особени усилия. Освен това, диаметърът на завой е само 7.2 м и резултатът е страхотна лекота при намиране на паркомясто и паркиране. Да не говорим, че в доста ситуации, пространството между вече паркирали коли се оказва достатъчно за малкия AMI… в някои случаи перпендикулярно на оста на пътя, което у нас не е позволено, но тук плюсът е, че в България на никого не му пука за законите, що се отнася до паркиране – нито на шофьорите, нито на органите на „реда“.
Малко размисли за паркирането
Стане ли дума за паркиране, ставам словохотлив. Намирам го за много болна тема, защото ако познавате законите и се огледате, ще осъзнаете че неправилното паркиране. Очевидните нарушения са ясни – паркиране след знак, забраняващ паркирането, паркиране върху тротоари, в кръстовища и зелени зони.
Някои нарушения остават по-скрити, защото ужким не пречат толкова. Например паркиране в насрещното или паркиране в ляво на еднопосочна улица. Добавям и паркиране пред „твоя си гараж“, игнорирайки факта, че си блокирал и тротоара. Следващия път като се разходите, обърнете внимание на броя подобни нарушения.
По отношение на перпендикулярното паркиране на AMI, ми се струва че сме в сива зона. От една страна, в закона е записано, че се паркира успоредно на оста на пътя, но пък AMI не е автомобил. Той се кара с категория АМ. Но пък за мотоциклетите правилата за паркиране (недомислено) са същите, а и AMI не е мотоциклет или мотопед, защото не е дву или триколесно. Като цяло нямам отговор, освен че е ясно, че ЗДвП има нужда от сериозни корекции по доста параграфи.
Най-интересното е, че шофирането на AMI в София се оказа не толкова плашещо преживяване. Осемте конски сили са достатъчни за адекватно придвижване. Държа да отбележа, че в няколкото случаи, в които бях първа кола на светофара, тръгвах по-бързо от всички останали. Е да, това по-скоро се дължи на факта, че у нас масово се спи по светофарите, но така или иначе резултатът е адекватно вписване в трафика с AMI. Шофирането по булеварди с ограничение 70 км/ч е малко по-напрягащо преживяване, но не е нещо крайно плашещо, а и забелязах добра толерантност на останалите шофьори, спрямо мен. Явно осъзнават, че колата „толкова си може“.
Много интересно е карането в по-тесни улички, защото там малката широчина на колата и добрата видимост позволяват поддържането на по-висока безопасна скорост, спрямо тази с нормален автомобил. Например по квартални улици, по които обичайно шофирам с около 25 км/ч, с AMI се движех с 10 км/ч по-бързо.
Като цяло, колата се оказа много интересна и подходяща за града. Шофирането ѝ е достатъчно лесно, а липсата на комфорт и удобства не са никакъв проблем за кратките разстояния, за които е предвидена. За сметка на това, по-бързото намиране на паркомясто и по-бързото придвижване в тесните улички пестят време, а генерално с AMI пестите и пари. От безплатното паркиране в зони, годишния данък на стойност около 2 лева, а разбира се и от разходите за енергия. Реалният пробег по време на теста ми беше около 65 км. Това означава разход около 8.4 kWh за 100 км. С други думи 1.80 лева за 100 км, ако зареждате на дневна тарифа и едва лев на нощна.
Завършвам с няколко особености за управлението на AMI. Тук нямате дълги светлини. Фаровете са винаги включени и не може да „присветвате“. Ако някой ви дразни, просто му свирнете или слезте да го набиете, както е популярно да се прави у нас. Иначе фаровете осветяват пътя много добре. Имах известни съмнения относно силата им. Клаксонът пък се управлява от лостчето за мигачите, а не от волана.
Друга особеност са мигачите, чието лостче не се връща автоматично при приключване на маневрата, но все пак има функция за три мигания при лекото му натискане.
Накрая, скоростната кутия (така да я наречем) няма паркинг функция, така че е силно препоръчително винаги да паркирате с дръпната ръчна спирачка.
