Ето, че отново дойде време за покупка на кола, но този път е по-интересно. По-интересно е, защото няма да купувам нов автомобил (което винаги носи по-нисък риск, освен ако не купувате Land Rover), а нещо от пазара на употребявани коли.
Причината е, че след известно отлагане съпругата ми най-накрая се сдоби с шофьорска книжка и е време да започне да трупа опит зад волана. Уловката е, че книжката ѝ е само за автомобили с автоматична скоростна кутия.
Става още по-интересно, защото след продажбата на стария Roadhunter-мобил – Megane R.S. – аз се придвижвам основно пеша, с градски транспорт или с Vinghen. С други думи, колата ще я карам и аз, което означава, че не е лошо да бъде и малко по-интересна.
Да, но когато бюджетът е ограничен, а пазарът е пълен с измамници и автомобили в покъртително състояние, изборът никак не е лесен. По принцип, когато търся сравнително нов употребяван автомобил, винаги бих се насочил към някоя от програмите на официалните дилъри – лично за мен BMW Premium Selection е фаворитът. Този път обаче работя с бюджет до около 25 000 лева, така че без много да се бавя се насочих към mobile.bg.
Каква е стратегията ми?
Слагам няколко филтъра и започвам да чета абсолютно всичко.
Година на производство – след 2009 г. Бюджетът е по-ограничен, което означава, че трябва да гледам по-стари автомобили. Ако обаче попадна на правилната, добре поддържана кола, това изобщо не ме притеснява.
Километри – всъщност не слагам филтър. Естествено, че предпочитам по-малък пробег, но за мен е по-важен остатъчният ресурс на конкретния автомобил и начинът, по който е поддържан. При правилна поддръжка много автомобили спокойно достигат над 300 000 км без сериозни извънредни ремонти.
Тип гориво – фокусът ми е върху бензинови и хибридни модели. Там виждам най-голям шанс да намеря нещо интересно, макар че за всеки случай разгледах и дизелите.
Мощност – минимум 120 к.с., но тайно си мечтая за поне 250.
Скоростна кутия – автоматик. Тук избор нямам.
Населено място – гледам само автомобили от София. От една страна не искам да губя време и средства в обикаляне из страната, а от друга – голяма част от новите автомобили през последните десетина години са продадени именно тук. Така шансът да попадна на кола от първи, максимум втори собственик е значително по-голям.
Да не е нов внос – искам ясно проследима история. За мен е важно да знам кой е карал автомобила, защото това често дава добра представа как е поддържан.
Да няма газова уредба – търся автомобил в заводско състояние, притежаван от човек, който не е пестил средства за него.
Сервизна история – пълната документирана сервизна история е абсолютно задължително условие.
Цена – както споменах, таванът е 25 000 лева или, както скоро ще стане, 12 800 EUR.
Едно от най-важните неща, които гледах при прелистването на mobile.bg, беше дали по-старите автомобили са с табели СА, а не СВ. Това веднага ми даваше положителен сигнал, че има голяма вероятност колата да е купена нова в България и евентуално да е от първи собственик.
Кои автомобили ми направиха впечатление?
Не са подредени по предпочитание.
BMW 525 F10 – Намерих една много добра „петица“ с пробег около 130 000 км. Черна, с бежов салон – абсолютна класика. Чух се с продавача, който звучеше като нормален и културен човек, а това винаги прави добро впечатление. Оказа се втори собственик, като първият също е бил от България и дори негов познат. Казах си: чудесно.
След това обаче започнах да чета повече за модела, говорих с няколко души, които разбират от BMW, научих за сериозните потенциални проблеми на този двигател и, бидейки по-предпазлив, се отказах.
Infiniti Q30 2.2d – Попаднах на страхотен екземпляр с топ оборудване, под 100 000 км и в интересния цвят Liquid Copper. Продаваше се от Classic Cars Club – една от много малкото автокъщи, на които бих се доверил. Автомобилът беше от първи собственик и на добра цена.
Всъщност Infiniti са доста обезценени, което за мен е огромен плюс. Причината е, че марката се изтегли от европейския пазар и мнозина ги възприемат като екзотика. Реалността обаче е, че официалният сервиз в България продължава да работи, части има, а самите автомобили са известни с надеждността си.
Колата толкова ни хареса, че само чаках да стане понеделник, за да се уговоря за оглед с идеята, че най-вероятно ще я купя на място.
Обадих се… само за да чуя:
„Вече я продадохме.“
Явно не бях единственият, който беше забелязал тази отлична оферта.
Infiniti Q50S – Отново по темата с обезценяването – на пазара имаше няколко интересни Q50. Аз си набелязах две. Обадих се и на двамата продавачи – и двата автомобила бяха при първите си собственици. Уговорих тестове.
Volvo S60 – Тук намерих нещо наистина интересно.
Първо поколение Volvo S60, фейслифт, произведено през 2009 година и на едва 140 000 км. Аз харесвам първото S60 изключително много, а като цяло съм голям почитател на Volvo.
Преди години семейните ни автомобили бяха Volvo, а днес притежавам 55-годишно Volvo 144. Уговорихме тест.
Тестовете
Volvo S60 – Колата е с 2,4-литров атмосферен петцилиндров бензинов двигател, което само по себе си звучи интересно. Развива обаче едва 140 к.с.
Историята на автомобила се оказа още по-интересна. Първият собственик е юрист, приятел на настоящия втори собственик. Карал е колата основно в София, което обяснява сравнително ниския пробег. По-впечатляващото беше друго. Макар да говорим за 16-годишно Volvo, всяко едно обслужване до ден днешен е извършвано педантично в официалния сервиз на Мото Пфое. Джакпот.
Тази кола, с атмосферния си двигател и безупречната сервизна история, спокойно може да измине още стотици хиляди километри.
Автомобилът беше много запазен както отвън, така и отвътре. Да, комбинацията черен лак с черна кожа не е любимата ми, но това е дребен компромис. За сметка на това седалките са точно както ги помня от старите XC90 – изключително удобни.
Покарах колата и веднага ме спечели с характерния звук на петцилиндровия двигател и с усещането, че всичко работи така, както трябва. Единствената ми забележка беше поскърцването на пластмасите в интериора, но нищо фрапиращо.
Да, моделът вече изглежда доста демоде, но комфортът е налице, а ниските разходи също ме привличаха, както и цената от под 13 000 лева. Като цяло реших, че това ще бъде нашата кола, въпреки лекия протест на жена ми, за която автомобил от 2009 година идваше сякаш от праисторията.
Все пак вече бях уговорил тест и на Infiniti Q50, затова реших първо да го направя.
Infiniti Q50S – На следващия ден се срещнах с втория кандидат, макар че в съзнанието си вече бях убеден, че Volvo-то ще спечели.
Автомобилът беше от първи собственик и винаги поддържан в официалния сервиз на Витоша Ауто. Километрите бяха повече – около 206 000, но това е здрав автомобил и не очаквах това само по себе си да бъде проблем.
В момента, в който седнах зад волана, се пренесох в 2015 година и един от първите тестове в Roadhunter именно на Q50S.
Потеглих и останах изненадан колко нова се усеща колата. Всичко работеше отлично. Минах по един от най-разбитите павирани участъци в София – бул. „Джеймс Баучер“ – а автомобилът не изтрака нито веднъж. Имаше едва доловимо поскърцване на плстмасите около кормилната колона, но като цяло интериорът беше впечатляващо стегнат.
Хибридната система работеше точно така, както я помнех от теста преди години, а когато V6 двигателят се събудеше, в салона се чуваше приятен и плътен звук. Хареса ми. По-важното беше, че хареса и на жена ми. Това означаваше, че май Volvo-то няма да стане наше.
За всеки случай покарах и другата Q50, която си бях набелязал. Абсолютно същият модел, същият цвят и по-малко километри – около 160 000. Отново първи собственик, отново отлично състояние, отново гаражен автомобил. И въпреки това нещо ме насочи към първата кола.
И така новият стар Roadhunter-мобил стана Infiniti Q50S.
Хронология
1. Ще купувам нова стара кола за млад шофьор… но ще я карам и аз
2. Защо избрах точно това Infiniti Q50S Hybrid AWD
3. Infiniti Q50S Hybrid – какво направих веднага след покупката
