Интериор
Отворим ли вратата, се озоваваме в света на класическия, леко старомоден лукс – полирано дърво, няколко немного големи екрани (по днешните стандарти) из купето, аудиосистема BOSE, кожа и много, много копчета.
Тук липсва по-модерната инфотейнмънт система с два екрана, позната от спортния седан Q50 и изящното купе Q60. Наличната система има поостарели графики, но пък е лесна за управление и може да се контролира както от капацитивния екран, така и от кръгъл контролер на централната конзола, а, както знаете, аз смятам наличието на такъв контролер за безспорен плюс.
Също така водачът не може да прекарва и времето в автомобила си пред екран (в допълнение към висенето пред компютъра и телефона), т.е. няма дигитален клъстър – нито серийно, нито като опционално оборудване. Аз не държа на него, но дори и да заложим на класически уреди, дизайнът им трябва да е по-изпипан. Друг минус в дизайна са кръглите въздуховоди, които не се вписват, напомнят ми на нещо евтино, а и воланът, който е прекалено голям. Японската жилка в QX60 се издава и от панела долу вляво от волана, върху който са подредени редица простички, квадратни бутони. Сякаш хората, работили по интериорния дизайн, не са им намерили място другаде. За капак един от тези бутони включва отоплението на волана… мястото на този бутон е на самия волан.
Това, което ми харесва откъм дизайн, са седалките с контрастен пайпинг и централната конзола и изразителните ѝ извивки, която с фурнира си ми напомня на скъпа мебел, изработена от майстор дърводелец – тежък лукс.
Като оставим дизайна настрана, то интериорът на QX60 предоставя обширно пространство с големи джобове и ниши за багаж – предните джобове във вратите побират 1.5л бутилка вода. Отзад седалките са малко по-ниски, отколкото е удобно, и липсва възможност човек да си сложи краката под предните седалки, но независимо от това пространството е добро, облегалките имат регулиране на наклона за по-лежерно пътуване, а освен това вратите са сравнително ниски и съответно видимостта навън е добра.
Сгъването им също е бързо и лесно като седалищната част се вдига нагоре, освобождавайки допълнително място, което улеснява много достъпа до третия ред седалки, който е доста добър като за трети ред.
Цялостно изработката също е на ниво, но има повече твърда пластмаса, отколкото ми се ще и отколкото би подхождало на автомобил в този ценови сегмент.
Като цяло атмосферата е приятна, уютна и ми допада. Но, който търси по-модерен интериор и повече лукс, ще се чувства по-добре в английския конкурент – Land Rover Discovery.
