На пътя
Volvo S60 е първият модел на шведите, за който не са предвидени дизелови двигатели. Ето това е нещо интересно, защото е гаранция, че тестовият автомобил ще има “повечко коне” под капака.
Така се и оказа. Един приятен ден се озовах в новия търговско-сервизен комплекс на Volvo с ключа за Volvo S60 T5 R-Design. Тук единственото тъжно е, че T5 вече не означава пет цилиндъра, а е просто версия на универсалният четирицилиндров, двулитров двигател на Volvo. Тази версия разполага с 250 к.с., 350 Nm, задвижване на предните колела (има и AWD вариант) и осемстепенна автоматична скоростна кутия. Ускорението до 100 км/ч отнема 6.5 секунди, а максималната скорост е 240 км/ч. Колкото до разхода на гориво, официално имаме среден 6.6 л за 100 км.
Веднага след като потеглих, автомобилът ми навя асоциации за едно друго Volvo, което карах преди време – второто поколение на S60 с пакет Polestar. Може би се досетихте? Ами да, вози наистина твърдо. Не толкова, колкото въпросния Polestar, но все пак по-твърдо от очакванията ми. Това се дължи на спортното, снижено с 15мм окачване, което идва с ниво на оборудване R-Design. За момента няма опция за адаптивно окачване, така че който иска повече комфорт ще трябва да се насочи към луксозното ниво на оборудване Inscription.
И тъй като действието се развиваше в следобедните часове на петък, преди да успея да натрупам още впечатления от колата, се набутах в поредното задръстване. Всъщност, отлична възможност да изпробвам функцията Pilot Assist, с която е оборудвана колата. Въпросната система подпомага водача като придържа автомобила в средата на лентата, увеличава и намалява скоростта, а при необходимост спира напълно. Активирането ѝ става с натискането на един бутон и ето, че се понесох в задръстването. При кратки спирания, колата потегля сама, но задържим ли се малко по-дълго спрели, се налага да натисна леко педала на газта, за да продължим да следваме колоната. Всъщност, много удобно за каране (по-скоро висене) в колона в града. И въпреки това не бих препоръчал системата, но за това малко по-нататък в теста.
Най-после, след дълго изнизване от града, потеглих през Панчарево към Боровец. Автомобилът навлезе с много голямо желание в завоите и ето че неволно си спомних за лидера в класа, що се отнася до управление, Alfa Romeo Giulia. Ок, S60 със сигурност ѝ отстъпва, но не с прекалено много и това безспорно е най-доброто Volvo за каране, в което някога съм сядал. На моменти дори забравям, че се намирам във версията със задвижване на предните колела – мощността се предава към тях много ефективно, липсва придърпване при ускорение (torque steering), а управлението се чувства подчертано директно и бързо.
Volvo най-после показва автомобил, който има пътно поведение, което не отстъпва осезаемо на най-добрите в класа.
Скоро обаче усетих и някои недостатъци. Колата е по-шумна, отколкото ми се ще. На първо място това е шумът откъм пътя. Повече, отколкото подхожда на автомобил в този ценови клас и определено повече спрямо Mercedes C-Class, Jaguar XE или Infiniti Q50 например.
Впечатлен от пътното поведение на S60, започнах следващия ден с бърза разходка до Паничище. В изпълнения със завои стръмен път към курорта, колата затвърди позицията си на спортен седан с много компетентно поведение на пътя – двигател, скоростна кутия и кормилно управление работят в пълен синхрон. Определено много приятно.
Завърших пътуването си по магистрала Люлин, където отново натиснах бутона за Pilot Assist. Там е работата, че системата понякога прави грешки, като например да излезе от лентата при по-остър завой, което хич не е добре. Съответно, трябва да
сте нащрек. А ако ще сте нащрек, защо просто не си управлявате автомобила сами? Освен това при S60 Pilot Assist е част от пакета Intellisafe Pro с цена 3400 лв, а това е сума, която може да оползотворите по-добре с други “екстри”.
Всъщност лично аз смятам, че дори адаптивният автопилот често пречи повече, отколкото помага, защото редовно намалява скоростта, точно когато решите да се престроите в лява лента и да изпреварите. И не, не мисля, че е въпрос на привикване, а просто работи 100% както трябва в доста ограничен брой ситуации.
Но, нека завърша с нещо по-позитивно и това са чистачките. При Volvo дюзите за миене на прозореца са интегрирани в чистачките, което е страхотно решение и води до по-добро почистване на прозореца, елиминира загубата на видимост докато го миете, а и изразходва по-малко течност. Това е едно рядко срещано, но изключително добро решение.
Що се отнася до разхода на гориво, то за целия период постигнах среден от 9.4 л за 100 км. Трябва да отбележа, че това бе с доста отсечки с много газ и работа на двигателя на едно място. Мисля, че в реални условия можете да смъкнете около литър. Отсечката ми с цел икономия пък показа резултат едва 5.4 л за 100 км, тоест всичко е въпрос на работа с десния крак.
Comments are closed.