Неотдавна се разделих с моето странно MINI. Прекарахме си добре заедно, с тази кола направих 10 000 км европейска обикола до Гранада и обратно, гониха ме карабинери в Италия, карах на пистата в Зандворд по време на Фестивала на британските моторни спортове

Доста хубави спомени имам, но и някои нетолкова хубави – нееднократно разни “бабаити” по софийските улици слизаха от колите си, за да се бият (а аз просто ги заобикалях). Според мен проблемът беше, че с компактните си размери автомобилът привличаше агресията на местните ориент-орангутани. Аз също имам “вина”, защото когато някой ме засече, му светкам, когато някой опита да се предреди на светофара, го натискам. Спазвам философията си за нулева толерантност срещу умишлените нарушения, но съм забелязал, че тази философия изисква шофирането на по-респектиращ автомобил.

И така събраха се няколко изисквания:

  1. Имам нужда от респектираща кола, за да не привличам толкова агресия. Простолюдието милее пред пари, т.е. скъпа кола.
  2. Предпочитам нещо, което НЕ Е практично. Така де, в практичността няма удоволствие и докато нямам фактори изискващи практичност (разбирайте деца и тем подобни), не я искам.
  3. В разрез с горното твърдение трябва да мога да си карам колелата. Знаете, занимавам се със стартъпа Vinghen, та е редно да мога да си върша работата. Багажник на теглича ще е най-удобен, но в краен случай и такъв на покрива става.
  4. Трябва да звучи добре – обичах си MINI-то, ама да не се залъгваме – писнало ми е от тракащи двигатели или такива, в които просто няма чар.
  5. Трябва да е прилично бърза – обичам ускоренията, обичам завоите, няма как.
  6. Дизайн – искам кола, след която да се обръщам.

И така предвид горните шест точки стигнах до извода, че оптималният вариант тук е …Bentley Continental GT V8. Конфигурирах си едно и НЕ СЕ насочих към най-близкия шоурум, защото се усетих, че е около 320 000 лева над бюджета ми:

Преразгледах си критериите, факторът “скъпа кола” отпадна от точка едно и стигнах до извода, че щом няма да е Bentley, ще бъде “хот хеч”.

И хайде наново конфигуратори, мислене, цени, оферти… А трите финалисти бяха:

MINI Cooper S Clubman. Разумен избор – умерена мощност, бял покрив, да не ми напича, теглич за колелата, солидна техника, а и съм почитател на британското (макар и пипнато от германци).

Ford Focus ST. Аз харесвам Ford, а и Fiesta ST бе много забавна. Та 280 к.с. в купето на Focus и наличие на теглич хич не е лош вариант. Отново бял, защото летата станаха много горещи.

Renaul Megane R.S. Отново 280к.с., четири завиващи колела, много приятен дизайн и бял металик в борбата срещу жегата. Тук обаче теглич няма, има гигантски ауспух, та колелата ще трябва да се качват на покрива.

Остана да помислим. Дилемата е голяма.

Цветан Илиев

4 thoughts

  1. Предлагам по-нестандартен вариант – нова Dacia Duster за стартъп работа и града + данъчен кредит. Всички имат респект на пътя, защото си мислят, че е служебна + Mazda MX5 NC хард топ втора ръка

    1. Интересен вариант (аз MX5-цата предпочитам да си е кабрио, че съм почитател), но приемаме, че автомобилът трябва да е един 🙂

  2. Разгледай внимателно това ревю и си помисли пак дали да не добавиш още един вариант към списъка ти 🙂
    https://roadhunter.bg/2018/05/07/honda-civic/

    Иначе от трите посочени, Megan R.S. е несравним с Фокуса и Минито. Само цветът да е жълт.

    1. Ех, Civic… харесвам седана, но не мога да свикна с “тунинг” вида наType R. Има го и това, че цената му е по-сериозна, макар и не с много.

Leave a Reply