В автомобилния свят съществуват легенди, които се произвеждат в продължение на десетилетия и грабват вниманието на хора от различни поколения с качествата си или с духа, който носят.
Подобен модел е Defender на Land Rover. Той е прекият наследник на първия Land Rover R01 и през годините е изградил имидж на един от най-можещите офроуд автомобили. Смяната на поколенията при него се превърна в сага, която продължи доста време, и най-после новият модел бе представен пред публика в края на 2019 г.
Ето, че дойде и моя ред да видя какво се крие зад грубата външност на новия Defender, дали е достоен наследник на класическия модел и дали е пригоден за модерното ежедневие.
Дизайн
Преди няколко години получих първата информация за бъдещия Defender. Мой приятел който тогава бе дизайнер в Jaguar Land Rover, без да навлиза в подробности, сподели че автомобилът идва с 22 инчови джанти. Усетих известно пренебрежение в гласа му, което ме наведе на мисълта, че англичаните са изгубили ума си и са решили да правят някакъв “лайфстайл” автомобил-играчка, който няма да бъде адекватен наследник на класическия модел.
За щастие се оказа, че впечатлението ми е било погрешно. Да, новият Defender наистина предлага 22″ джанти и всъщност умело би могъл да служи и като играчка, която да паркирате пред кафенето в центъра на града, но духът на оригиналния модел съвсем не е загубен, а възможностите му извън пътя дори превъзхождат тези на оригинала. Тоест от JLR са съдали дизайн, който работи както пред кафенето, така и на полето. Отличен подход, който е много подходящ за 2020 г. и покрива нуждите и желанията на по-голям брой хора.
Смятам, че Defender пресъздава духа на оригиналния Land Rover по страхотен, ретро-футуристичен начин. От една страна виждаме класически, “корави” линии и ясни препратки към миналото – най-вече задната част на автомобила и така наречените алпийски прозорци (извити прозорци в задната част на покрива на автомобила). В същото време автомобилът изглежда така, сякаш идва право от дизайнерското студио на етап концепция, благодарение на някои детайли. Такива са “вдлъбнатите” фарове и в много голяма степен задните светлини.
Според мен Defender има много сполучлив дизайн, който носи духа на миналото без да изглежда прекалено ретро или демоде. Това е сполучлива модерна интерпретация каквато виждаме при MINI, Fiat 500 и най-близкият модел Jeep Wrangler.
Освен чрез стила си, Defender впечатлява с размерите си. Той е дълъг 5 метра, висок почти 2 (и над 2 в off-road режим), а широчината му е 2.10 метра. В същото време надвесите отпред и отзад са много къси, за да позволят големи ъгли на атака и оттегляне за хората, които ще ползват Defender далеч от асфалта.
Интериор
Интериорът на Defender е не по-малко сполучлив от външния му вид, защото много умело комбинира интересен стил и ретро препратки с практични елементи необходими за ползването на колата за работа и приключения (разбирайте куки за багаж и дръжки за качване, слизане, или когато се намирате на някой хълм под плашещо голям ъгъл, подът е пластмасов за по-лесно почистване и др.). Към това добавяме много, много пространство.
[vr url=https://roadhunter.bg/wp-content/uploads/2021/03/gptempdownload-2.jpg view=360]
*Снимката горе е 360 градусова. Натиснете върху нея, за да я разгледате.
Ще започна от очевидното – дизайнът и използваните материали. Като цяло в Defender намираме груб дизайн, открити винтове и препратки към утилитарното минало. Малко като във Wrangler …но по-изпипано и осезаемо по-луксозно. Лукс ли казах? Ами да, според мен този дизайн и материали може и да са далеч от класическите разбирания за лукс (кожа, метал и дърво), но за мен създават някаква нова, модерна интерпретация по темата. Някои хора ще се подразнят от израза, но аз ще го нарека “лайфстайл-лукс”.
Материалите са наистина интересни. Тази светлосива пластмаса, която виждате на волана и голяма част от таблото, на пръв поглед прилича на нещо, създадено чрез “rapid prototyping”, т.е. бърз дизайн на компютъра и от там към 3D принтера. За някои хора това може и да изглежда смущаващо или пък нискокачествено, но според мен пасва страхотно на духа на автомобила, а и всъщност се усеща много солидна… сякаш ще е последното нещо, което ще остане от колата.
Характерният кант на таблото, който пред пасажера се превръща в дръжка, е тапициран с нещо наподобяващо неопрен, а седалките комбинират кожа и текстил с примеси вълна в зоните на най-голямо износване. Идеята е създаването на по-устойчив на премеждията интериор, но освен това се е получило нещо наистина интересно от стилистична гленда точка.
Усещането ми е за много качествен интериор, но за съжаление впечатлението се разваля донякъде, поради скърцанията, които не са малко. По мое мнение идват основно от панорамния покрив и като цяло смятам, че ако ще усуквате каросерията на Defender често със сериозен офроуд, може и да е по-добре да се насочите към версия, в която покривът е метален.
Не знам дали ви прави впечатление високото разположение на скоростния лост и клъстера с бутони край него. Изглежда нетипично на фона на други представители на марката и малко напомня на това, което бихме намерили във някакъв ван. Причината е интересна и необичайна – Defender се предлага с опционална трета седалка на първия ред. В този вариант долната част на централната конзола отстъпва, за да освободи място за краката на човекa без късмет, който ще седне на това място.
Вторият ред седалки впечатлява с много пространство и е истински удобен, тъй като основата на задната седалка е разположена удобно високо, подът е равен и разстоянието до предните седалки е сериозно. Освен това остъкляването тук е много щедро и видимостта във всички посоки е повече от добра.
По темата с видимостта няма как да пропусна огледалото ClearSight. С един бутон, централното огледало се превръща в екран, който прожектира картина от камера, монтирана на покрива на колата (където ще се цапа трудно). Много удобно, ако натоварите багажника до покрива, например.
Има още един ClearSight, но с допълнение Ground View. Това е функция на камерите и софтуера, която позволява да наблюдавате отблизо терена и разположението на предните колела, но без да виждате купето на автомобила. За прецизно движение по пресечен терен.
Като цяло смятам, че салонът на Defender предлага от всичко по много. Отлично свършена работа от страна на Land Rover.
На пътя
Макар да излезе на пазара преди по-малко от година, Land Rover Defender вече претърпя една голяма промяна. Това е електрификацията под формата на хибриди със стартер-генератор. Не е само това. Всъщност четирицилинровите дизелови двигатели отпаднаха. Дизелът вече е с шестцилиндров редови с въпросната хибридна система и мощност 200, 250 или 300 к.с.
При бензиновите двигатели пък се появи могъщ V8 развиващ 525 к.с.
Но да се върнем на тестовия автомобил. При него двигателят е четириилиндров дизел с мощност 240 к.с.. Колата ускорява до 100 км/ч за 9.1 секунди, а разходът на гориво се очаква да е между 8.9 и 9.6 литра за 100 км. Скоростната кутия е осемстепенна, идва от ZF и разполага с редуктор (“бавни” скорости).
До тук бях със сухите данни. Интересната част разбира се, е реалното представяне на автомобила на пътя и извън него.
В момента в който отворих шофьорската врата, се сблъсках с щедрите размери на Defender, за които споменах по-горе. Дори на най ниската степен на окачването (специално за качване и слизане в колата), влизането в Defender е свързано с известно катерене. Всъщност, други модели на марката са не много по-различни в това отношение, например Discovery или Range Rover Sport. Мисля, че за някои хора добавянето на странична степенка ще е доста полезно (предлага се като аксесоар).
След като се настаних на високата седалка потеглих, за начало в града. Там отново се сблъсках с размерите на колата и проблемите, до които това води, а именно ограничена видимост в непосредствена близост до купето. Време е отново да похваля системата от камери, които в дадени ситуации могат да бъдат страшно полезни и предлагат изглед “отдалеч” чрез AR технология. Това, което виждам в Defender е най-всеобхватната подобна система.
Отвъд темата с размера и камерите, автомобилът се държи съвсем цивилизовано в града. Не се усеща като целенасочена офроуд машина, а като луксозен SUV модел. При ниска скорост колата е доста тиха, макар двигателят да потраква малко грубо. Въздушното окачване също се справя успешно с неравностите, без да впечатлява.
С други думи, ако не беше дълъг 5 метра, бих казал, че Defender е подходящ градски автомобил 🙂
На следващия ден потеглих към Подбалканския път. При скорост 90-100 км/ч колата потвърждава впечатлението ми от града, а именно това, че Defender не страда от недостатъците на целенасочените офроуд машини. Колата се държи съвсем добре и мога да си представя, че е напълно подходяща и за ежедневието. В купето е доста тихо, като очаквано огромните странични огледала и изправения челен прозорец генерират малко повече аеродинамичен шум, но нищо което да дразни. Но в това отношение, коефициентът на въздушно съпротивление е паднал жертва на стила със стойност 0.39 (стойността при сходния по размер Discovery е 0.33).
Пътят не бе натоварен, но не липсваха и изпреварвания. Динамиката на Defender с този двигател не е лоша, но ми направи впечатление прекалено голямото забавяне от момента в, който натисна газта, до момента, в който двигатеят и скоростната кутия реагират. В резултат при изпреварване се иска известно планиране, но пък отличната видимост така или иначе позволява да гледам доста по-напред в трафика.
Неизбежно достигнах до отсечката с повече завои край Буново, където макар и премерено, реших да “дам малко повече газ”. Теглото и високият център на тежестта на автомобила се усещат много ясно, и въпреки въздушното окачване, наклонът на Defender в завой е доста сериозен. Добавям седалките с липсваща странична опора и големият волан и… отнемам газта. Така де, ясно е, че това не е кола за ентусиазирано шофиране, но аз бях длъжен да опитам.
Много скоро след като открих най-слабата страна на Land Rover-a (завоите), реших да опитам силата му. Отклоних се от главния път и се насочих към планината.
Defender е създаден за приключения извън пътя. Каросерията му (body in white) е уникална за гамата на Land Rover, т.е. не споделя общи компоненти с останалите модели, което позволява създаване на по-целенасочена геометрия. Тук имаме къси надвеси отпред и отзад, съответно ъгъл на атака 38° и ъгъл на оттегляне 40°. Колата може да гази през водни препядствия с дълбочина до 900 мм и разполага със сензори, които измерват дълбочината на водата.
Продължаваме с редуктора, централния диференциал със заключване и активен заден диференциал (опция). Накрая системата, която контролира всичко това – Terrain Response. В зависимост от режима, който изберете или пък режимът, който тя си избере сама (автоматичен), системата контролира двигателя, диференциалите и системата за контрол на сцеплението. Резултатът е, че хора които не знаят какво е диференциал, могат да постигнат много извън пътя.
Без да подлагам късмета си на изпитания, покарах в дълбока кал, покатерих се на някакъв хълм като в процеса малко притеснително виждах само небето (тук системата от камери помогна много), а на другия ден си намерих и подходяща река край Витоша, в която смело влязох, нагазвайки 40 см (по данни от сонара) и съвсем безпроблемно излязох. Всичко това се случи с изключителна лекота.
След близо 400 км в най-разнообразни условия се разделих с Defender, постигайки среден разход на гориво 10.6 л за 100 км. Бих казал, че резултатът е адекватен, но така или иначе няма значение, защото както казах, този двигател вече не се предлага. Сигурен съм, че шестцилиндровите хибриди ще предлагат много повече на модела, а според мен ще донесат и някаква реална икономия.
Заключение
Land Rover са модернизирали офроуд легендата си Defender по най-добрия възможен начин, създавайки модерна интерпретация на един изключително способен автомобил.
Моделът е пригоден за тежка работа или приключения, като към него се предлагат цял куп пакети и аксесоари, които да отговорят на специфичните нужди на клиента. Например може да отворите сгъваемата стълба, разположена край С-колоната на колата. Защо ви е стълба? За да се качите на покрива, където ще намерите сгъваема “палатка”. А покривът издържа товар със сериозното тегло от 168 кг при движение. Това е само един пример, а възможностите са наистина много.
Хубавото е, че въпреки класическите добродетели на Defender, автомобилът не идва със сериозни компромиси в ежедневието, защото е широк, удобен и рафиниран. Салонът е комфортен и практичен, оборудването може да бъде подчертано луксозно и най-новите технологии на компанията са налични и тук.
Малкото недостатъци, които усетих след срещата ми с Defender са свързани най-вече със двигателят, който е по-скоро груб и реагира мудно на командите ми. Не ми хареса и поскърцването, което според мен идва от панорамния покрив.
Смятам, че освен за работа и за “закоравели приключенци”, автомобилът е подходящ и за по-умерена употреба, включително като семеен автомобил за хора, които търсят автентичен стил, обширно пространство и свобода.
Цветан Илиев
Оценка
