На пътя
Zafira-та, която ме посрещна пред представителството на Opel, бе тъмнокафява на цвят (харесва ми) с високото ниво на оборудване Innovation и с двулитров дизелов двигател със 170к.с., комбиниран с шестстепенна автоматична скоростна кутия. Тази комбинация дава разход на гориво между 4.5л и 8.2л за 100км като същевременно позволява ускорение от 0 до 100км/ч за 10.1 секунди и максимална скорост 205км/ч. Да, знам – над 10 секунди си е доста. На мен ми се струва, че просто не е в политикатана Opel да поставят приоритет над динамиката, пък и реално който иска динамика няма да си вземе миниван, нали?
След като се настаних на шофьорското място веднага ми направи впечатление особената позиция на седене – седалките са разположени по-високо и съответно седите с по-сгънати колена – малко като в автобус. Това всъщност е нормално за този тип автомобили, тъй като води до по-добро оползотворяване на вътрешното пространство. Позицията е нетипична, но след като привикнете към нея със сигурност не е неудобна. Самите седалки не са лоши и имат множество регулировки, но аз поне не се чувствах съвсем удобно. Седалките, които ще намерите в новият Opel Astra например са много по-добри (въпрос на гръб и продпочитания разбира се).
И така „баш пътуването“ ми започна не особено рано на следващата сутрин – в един не твърде подходящ ден за море, тръгнах към морето. А не беше подходящ, защото беше студен. Но пък Zafira-та има отопляем волан, което определено прави старта в прохладните дни по-пиятен.
В общи линии докато изляза от София вече бях привикнал към колата и се радвах на видимостта, която ми предоставя във всички посоки. Интересното е и, че като цяло усещането, че сте в миниван идва единствено от особената позиция на седене и щедрото остъкляване. Като пътно поведение, въпреки високото купе, Zafira се усеща като типичен седан или комби, поне при „нормално“ шофиране. Това се дължи на сравнително ниския център на тежестта спрямо общата височина на автомобила и на стегнатото окачване, което се усеща типично немско т.е. твърдо, но не дотолкова, че да ви изпадат пломбите (макар, че ако си намерите подходящата дупка всичко е възможно).
А иначе при градски условия колата се държи приятно, шумът откъм пътя е в по-ниски нива от очакваното, двигателят също е добре изолиран, поне ако го държите в ниски обороти. Скоростната кутия пък е поостаряла шестстепенна, но всъщост превключва плавно и е ОК за ежедневието. Разбира се ефективността би била по-висока с новият осемстепенен „автоматик“, който се поставя в Opel Insignia, но… него ще го видим в следващото поколение на Zafira.
След като излязох на магистрала Тракия започнах пътуването с традиционното настъпване на педала на газта до долу веднага след пункта на КАТ. Това действие е съпроводено с равномерно разгръщане на мощността и всъщност доста шум откъм двигателя, който си казва думата, ако влезете в по-високи обороти. След като включих активният автопилот, нещата си идват на мястото и сте готови за стотици километри път. Стига да не я пришпорвате, Zafira е доста тих автомобил дори при по-висока скорост. Интересно е, че аеродинамичният шум е добре пресметнат и нивата му са по-ниски спрямо това, което очаквах, като основният източник идва откъм страничните огледала. При всички положения обаче, пътят по магистралата е много приятен със Zafira на първо място поради видимостта, за която споменах – гигантския челен прозорец (и това комбинирано с по-високата позиция на седене спрямо конвенционален автомобил) и цялостната ергономия която традиционно е на ниво при Opel. Мощността също е достатъчна за доускорения и поддържане на сравнително висока скорост (да кажем сравнително почти-легално висока). И така в не особено натоварения трафик се добрах до южното ни черноморие бързо и с разход на гориво 8,5 л за 100 км, което ми се видя добър резултат предвид скоростта и голямата челна площ на автомобила. По-важното е, че е доста близък до официалните стойности.
Обратният ми маршрут включваше по-интересни пътища, тъй като от Карнобат се върнах на стария път, после поех към Котел, от там Елена, Твърдица, Нова Загора и накрая магистрала Тракия. Този маршрут се оказа много интересен и определено бих го повторил с някой по-вълнуващ автомобил, тъй като пътищата са с добра настилка, много завои и малко движение – идеално. А иначе как се справи Zafira там? Едно от първите неща, които ми направиха добро впечатление бе, че благодарение на раздвоените А-колони видимостта при остри завои не се губи както е при „нормалните“ автомобили. Всъщност това дори спаси демо автомобилът на Opel, тъй като при един такъв завой попаднах на камион за дърва, който смело бе шофиран в средата на пътя с учудващо висока скорост, но все пак успях да го видя навреме и макар да се наложи да навляза в банкета, а ESP системата се намеси в маневрата ми, то все пак избегнах прекалено близка среща с него.
Иначе при този тип пътища, ако карате спокойно разходът пада до под 6 литра на 100км, на първокласен път 5.5л е постижим резултат. Управлението също съвсем не е лошо и дава повече обратна връзка, отколкото бихте предположили.
Накрая един малък поблем, който забелязах след като се върнах на магистралата – поради височината и размера на прозорците, от Opel е трябвало да измислят по-адекватни сенници, включително двойни предни (т.е. половината да закрива предното стъкло, другата половина страничното).
Ами карам този автомобил от няколко години и разхода НИКОГА не е бил такъв,какъвто го дава производителя, а именно 4,5. Изминавал съм 1000 километра със скорост 90 км в час и разхода ми не е падал под 5.2. Иначе автомобила в класа си е най-добрият спрямо качество и цена
Да, извънградския е труднопостижим. При мен минималният също беше около 5.2, което обаче си е съвсем добър резултат.