Интериор

В момента, в който влязох в Discovery, забравих за външния му вид. Тук автомобилът е в стихията си. Дизайнът на интериора е безпогрешно разпознаваем като Land Rover. Той не е толкова атрактивен, колкото серията на Range Rover с техните дисплеи за управление на всичко и минимална бройка физически бутони, но поне за мен това не е минус (все пак, ако следите блога ми, сте наясно, че аз не съм любител на прекомерната употреба на капацитивни повърхности в автомобила).
Това, което ми харесва най-много, е пространството във всички посоки, удобството и всички тези ниши за багаж. Например отпред имаме две „жабки“, широки джобове във вратите, поставки за чаши с допълнително място за багаж под тях, ниша под централната конзола, скрита ниша в централната конзола и хладилник под централния подлакътник. Абе, общо взето серизно ще затрудните „куките“, ако ви спрат за проверка и решат да ви тършуват из колата (все пак знаем техния афинитет към скъпите автомобили).
Качеството на изработка и използваните материали също са на много високо ниво и през цялото време прекарано с Discovery се чувствах царски. Всъщност на моменти забравях, че не се намирам в Range Rover.
Колкото до дисплеите пък, то и тук имаме от тях. Тъкмо два на брой. Десет-инчов „тъч“ дисплей отговаря за управлението на информационно-развлекателната система. Резолюцията му е отлична и намирам работата с него за лесна, макар самата система да може да бъде малко по-интуитивна. За пълен 2020 ефект имаме и 12.3-инчов дигитален клъстър, който е конфигируем в много широки граници и, например, може да показва изцяло картата на навигацията, за тези които се притесняват да не се изгубят някъде.



И все пак най-характерната черта на Discovery, що се отнася до интериора му си остава фактът, че той е създаден с идеята да вози безпроблемно седем възрастни.

Вторият ред седалки предлага много място за краката, равен под и добре оформени седалки. Нищо необикновено за автомобил с дължина пет метра без съвсем малко. Необикновеното идва щом разгърнете третия ред седалки. За да не си повредите кръста докато извършвате това действие, англичаните от Ковънтри са решили, че това трябва да се случва с натискането на бутон (втория ред също се сгъва електрически, в случай че се нуждаете от товарно пространство като за новороден слон).
И след като си поиграх доволно дълго с електрическото конфигуриране на интериора се настаних най отзад, където осъзнах, че седя почти нормално и всъщност бих могъл да попътувам така. Мястото за главата е достатъчно, колената ми също не докосват гърба на предните седалки. Е да, реално седалките са доста ниски, та позата със сигурност не е най-удобната, но това със сигурност е първият трети ред във SUV, на който сядам и се чувствам добре.


Comments are closed.