Ветеранът в клас D – тест на Opel Insignia

Откакто основах блога през есента на 2015 година, през ръцете ми минаха трите най-нови попълнения в класа на големите семейни седани или както е категоризиран в Европа – клас D. Това бяха Ford Mondeo, Skoda Superb и Renault Talisman – автомобили в клас, който се характеризира с много добро съотношение цена/предлагани качества или с други думи, получавате „много кола“ за парите си и буквално и преносно, тъй като към днешна дата повечето автомобили в класа се доближават до петте метра дължина.

И така в един момент от Opel ме попитаха дали бих желал да изпробвам техния D седан, а аз си помислих, че идеята хич не е лоша – да Insignia е на пазара от вече 8 години и очакваме новото поколение съвсем скоро, което донякъде прави сегашния модел неатрактивен, но пък е интересно да се види дали един автомобил от 2008 година, може да се бори с актуалната конкуренция като качества. Освен това Insignia не е кой да е седан от клас D. Това е колата, която спечели наградата Кола на годината за 2009 година, а през 2011 Dekra я обяви за най-малко проблемна в класа си.

Моделът, който аз подкарах пък бе хечбек с двулитров, дизелов двигател със 170к.с. (модернизирана версия, отговаряща на EURO6 емисионните норми, която се предлага от 2014г.), шестстепенна механична скоростна кутия, ниво на оборудване Cosmo и щедро допълнително оборудване за около 10000лв.

Дизайн:

DSC_3099

Спомням си, че видях Insignia за пръв път на околовръстния път на Оксфорд през есента на 2008. Седях си на втория етаж на университетския автобус и отдалеч разпознах колата, който ми направи силно впечатление. Всъщност на мен ми се струва, че това е автомобилът, който зароди тенденцията за по-стилна и динамична външност в клас D. Благодарение на атрактивния дизайн, а и на особено сполучливата модернизация от 2013 година, Insignia изглежда повече от добре и до днес. Да, не може да се мери с красавците Mazda 6 и Ford Mondeo, нито пък разполага с космическия дизайн на Renault Talisman, но определено изглежда приятно и модерно. С други думи, Insignia остарява достойно и със стил.

Като цяло към днешна дата колата изглежда умерено, но същевременно има динамична осанка, тъй като пропорциите ѝ са си такива „по рождение“. Освен това конкретният автомобил, който карах прави впечатление с джантите си, които на снимка ми се сториха откровено нелепи, но в действителност са доста интересни и добавят доза „лошотия“ към външния вид на колата.

DSC_3136

Интериор:

Отвътре Insignia изглежда доста по-умерено. Дизайнът е неутрален и в известна степен си личи, че идва от миналото десетилетие, но като цяло не е зле. Освен това с модернизацията от 2013г. централната конзола е придобила по-модерен вид и не изглежда така претрупана с бутони както предшественика си. Впечатление правят тъч модулите за контрол на температурата на климатроника и на отоплението и вентилацията на седалките. Само те редуцират броя бутони с 6-8, а и вкарват малко „smart“ атмосфера. За сметка на това километражът изглежда по-скоро ретро и освен това е трудно-четлив.

Иначе материалите използвани в купето са на съвсем добро ниво и поне аз не усетих да отстъпват на тези, в по-новите модели в класа. Същото важи и за качеството на изработка. Единствената разлика е наличието на повече твърда пластмаса на централната конзола.

Insignia печели точки с удобните си седалки. Аз останах много доволен, а и разполагах с четирипосочна лумбална опора и доста добра странична опора. Освен това седалките са отлично оразмерени и цялостната позиция в салона ми бе удобна – облегалките за ръце и от двете страни са точно там, където ги искам. Задният ред също може да се похвали с добри седалки и достатъчно пространство като единствено мястото за главата може да е недостатъчно за по-високи пътници – това са жертвите на модерните скосени тавани.

Колкото до инфотейнмънт, Insignia е на съвсем адекватно ниво, спрямо конкуренцията си. Навигирането е лесно, предлаганите опции са точно това, което може да се очаква, а най-интересното е управлението с „тъч-пад“, който ви дава обратна връзка – мърдате си пръста както на обикновен тъч-пад, при което усещате (и чувате) почуквания отдолу, които улесняват навигирането из менютата. Доста яко, макар че да си призная, на мен един обикновен кръгъл контролен би ми бил по-удобен. Всъщност аз имам само една забележка към системата – дисплеят ѝ не е достатъчно ярък и при слънчево време се образуват отблясъци.

Нещо друго, което ми се стори интересно, и което не бях срещал в друга кола е опцията на бордовия компютър да показва основния консуматор на енергия – например вентилацията на седалките иззразходва малко над 0,5л на час.

На пътя:

DSC_3131 - Copy

В един доста мокър ден взех Insignia от представителството на Opel и реших да избягам от дъжда в посока Елена (аз добре избягах, но дъжда ме настигна). Трябва да си призная, че в първия момент след като запалих двигателя се зачудих дали представителите на марката не са се объркали и не са ми дали бензинова версия – нещото под предния капак просто не ми звучеше като четирицилиндров дизел. Неволите ми продължиха и в следващия миг, когато погледнах оборотомера и за мое учудване видях, че червената зона започва от 5500об/мин – нетипично висока скорост за дизел. Както и да е, никой не се бе объркал и колата си беше правилната – четирицилиндров дизелов двигател, 1956куб.см работен обем. 170к.с., 400Nm въртящ момент и ускорение от 0 до 100км/ч за не съвсем пъргавите 9 секунди.

DSC_3147

Докато се измъквах от София, колата ме впечатли с маневреността си. Освен това по градските улици се движеше тихо, а и като цяло управлението и смяната на скоростите се извършват плавно и изискват нулево усилие – в общи линии още от града ми се стори, че това ще е един релаксиращ автомобил за управление, а и за пътуване.

Това впечатление се затвърди по пътя към Велико Търново. Двигателят и при по-високи обороти запазва тихата си и балансирана работа, като по-силният звук, който се чува при подаване на повече газ е по-скоро дрезгав и нискочестотен, отколкото тракащ. Това ме изненада приятно. Откъм аеродинамика ситуацията е сходна – добре потиснати шумове със стандартните завихряния около огледалата и А-колоните. По отношение на шума, основният по-осезаем източник (като изключим приятният звук на Bose аудио системата), са колелата и пътната настилка, като окачването и шумоизолацията около арките на калниците не се справят на достатъчно добро ниво със задачата си. А иначе окачването е подчертано комфортно и се справя добре с късите напречни неравности, така характерни, за магистрала Хемус. Същевременно не позволява големи наклони на каросерията, но е интересно, че вертикалните отклонения са осезаеми.

Като цяло пътуването ми до Елена премина комфортно и релаксиращо. Не ми се налагаха и чести смени на скоростите, тъй като двигателят е еластичен и предоставя достатъчна тяга в широк оборотен диапазон. Освен това достигнах дестинацията си с разход на гориво от 6л на 100км, което ми се стори много добър резултат, защото шофирах без да мисля за икономия и с натоварена кола – точно така, както се карат повечето големи семейни седани.

На другия ден реших да мина през Прохода на републиката, след това да покарам по Подбалканския път и да изляза край Пловдив, карайки по-скоро икономично. Все пак не успях да се сдържа и понастъпих автомобила в няколко участъка със завои, където отново подминах 20 годишно BMW 3, изпаднало в канавката – последните няколко пъти, в които минавам през въпросния участък винаги виждам по някое престаряло BMW в канавките около пътя… некомпетентните и неподготвени „рейсъри“ нямат спиране. Иначе Insignia-та определено не е кола за прекалено динамично шофиране, но все пак предостявя добро сцепление и сравнително късно недозавиване, което започва плавно и предвидимо и е лесно контролируемо – като цяло колата буди доверие във възможностите си, но с пълна сила си остава голям автомобил за спокойно и комфортно пътуване.

Колкото до опита ми за икономия, достигна Пловдив с разход 5.3л за 100км.

След като се включих към магистрала Тракия отново ми направи впечатление нещото, което не бях срещал в друга кола преди – активен автопилот в комбинация с ръчни скорости. Уважавам решението на Opel да предлагат подобна система без да задължават клиентите си с автоматична скоростна кутия. Всъщност като цяло Opel предлагат много серииозна гъвкавост при избора на задвижване и практически са възможни всевъзможни комбинации на двигатели, предно или 4х4 задвижване и ръчни или автоматични скорости. Дано това се запази и с излизането на новия модел (но имам известни съмнения, тъй като в съвременния автомобилен свят не е особено изгодно от икономическа гледна точка).

DSC_3082

Другото нещо, което ми направи неприятно впечатление по пътя към София бе, че не повече от 20% от шофьорите използваха мигачите си при смяна на лентите… културата на българските водачи в действие…

Заключение:

Трябва да си призная, че се захванах с Insignia  с усещането, че колата ще се справя доста по-зле, спрямо по-новите модели в класа си, и че като цяло няма да ми хареса. Също така трябва да си призная, че тази ми първоначална настройка беше неоснователна.

Оказа се, че Opel Insignia не отстъпва на новите представители в D сегмента. Колата предоставя комплексни качества плюс комфортно и икономично пътуване. Като цяло се усеща като автомобил за по-улегнали и практични хора.

Харесва ми, че се предлага с богата гама от двигатели, доста обширна палитра от цветове и множество приятно изглеждащи джанти, като по този начин предоставя добра възможност за персонализация – нещо недотам типично в този клас. Освен това оборудването е богато, а цените са разумни – тестовата кола с мощен двигател, асистиращи системи, включително активен автопилот, навигация, вентилирани кожени седалки и т.н. струва малко над 60000лв. Все пак, типично като за края на жизнения цикъл на даден модел, покупката сега би могла да е неизгодна, поради по-сериозното обезценяване след излизането на новия модел. Също така може да бъде и много изгодна поради същата причина – дилърите са по-склонни да предоставят щедри отстъпки, особено за последните автомобили на склад, а и не е за подценяване фактът, че нов автомобил „на възраст“ най-вероятно е излекуван от всички дребни и не толкова дребни проблеми, които съпътстват появата на един нов модел.

Цветан Илиев

DSC_3159

За повече информация и актуални цени посетете www.opel.bg

Оценка:Insignia

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s